Зачатие - портал за семейно планиране и репродуктивно здраве

Графиките на фертилността включват наблюдаване и записване на вашите признаци за фертилност, за да можете лесно да видите фертилния си статус за деня и да определите кога е вашия най-фертилен период от цикъла. Това е много ефикасен метод, тъй като вашето тяло ви дава сигнали и признаци, които ви съобщават за състоянието на фертилния ви статус през целия цикъл.
Зачеването е възможно само през няколко дни от всеки цикъл. Чертаенето на графики на фертилността ви позволява да откриете тези дни, така че да планирате най-добре сексуалните си контакти с цел забременяване.

Може би са ви казали, че вие овулирате и че сте най-фертилна на 14-тия ден от вашия менструален цикъл, в средата на цикъла, или даже 14 дни преди датата на очакваната менструация. Това са митове. Въпреки, че това може да бъде вярно за някои жени, то може да не е вярно за вас, дори и ако вашите цикли са редовни. вашата собствена схема на фертилност е уникална и чертаенето на графики за фертилността ще ви помогне да я видите.

Кои са признаците за фертилност?

Най-важните, или първични, признаци за фертилност са вашата базална телесна температура (БТТ) и вашата цервикална слуз. Вашата базална телесна температура може да се измери при събуждане с обикновен термометър. Вашата цервикална слуз може лесно да се наблюдава, когато посетите банята.
Базалната телесна температура се повишава след овулацията поради увеличеното количество прогестерон в кръвта. Вашата цервикална слуз се произвежда от шийката на матката (цервикса) и може да се види вътре и извън влагалището. Цервикалната слуз се променя в рамките на цикъла в зависимост от фертилния ви статус.
Воденето на записки за тези наблюдения е достатъчно, за да ви даде информацията, която ви е нужна за да определите най-подходящото време на сексуалните контакти и да видите кога (и дали) овулирате. Останалите вторични признаци могат да добавят допълнително информация и да помогнат за засичане на интерпретацията, направена въз основа на първичните признаци за фертилност.

Вторичните признаци на фертилност, които може да решите да записвате или не, включват наблюдение на положението, твърдостта и отварянето на маточната шийка, резултати от тестове за овулация и други лични наблюдения, за които знаете, че са свързани с вашите фертилни дни.

Записвайки тези признаци, вие можете да определите върху графиката кои са вашите фертилни дни. Информацията може да се анализира и изводите от това ви позволяват да оцените кога наближавате овулация, кога вече сте овулирали, кога да очаквате менструалния цикъл или да направите тест за бременност.

Може да се наложи да записвате един или два цикъла, преди да свикнете напълно с чертаенето на графики и разпознаването на фертилните си признаци. След като схванете идеята, обаче, воденето на записки бързо се превръща в лесно занимание. Много жени, които започват да си правят графики, са удивени от откриването на своите тела и от информацията, която нашето тяло ни дава.
Нашите тела ни дават огромно количество познания и тяхното разпознаване ще ви отнеме само няколко минути дневно. С малко повече грижа и настойчивост, ползата от тези графики може да бъде огромна.

Ползата от графиките за фертилност. Какво ми дават признаците за фертилност?

Във всеки цикъл има само няколко дни, в които можете да заченете. Записването на фертилните признаци може да ви помогне да установите кои са тези дни, за да планирате най-добре сексуалните си контакти и да увеличите своите шансове за забременяване. Дори и да не забременеете в даден цикъл, това, което ще научите от записването на фертилните признаци, ще ви помогне да подобрите шансовете си в следващите цикли. Вашите признаци за фертилност са пряко свързани с хормоналните промени във вашето тяло в рамките на цикъла. Записването на тези признаци и чертаенето на графики предлага начин за визуално представяне и възприемане на фертилния цикъл и за разбулване на мистерията на вашата фертилност. Това може да бъде обогатяващо и вдъхновяващо преживяване.

Наблюдаването и записването на вашите фертилни признаци отнема само няколко минути дневно, но ви дава следните предимства:

Определяне дали и кога овулирате. Логически, това е първата стъпка и вероятно първото нещо, което бихте искали да знаете, когато забременяването отнема повече време от очакваното. Определянето на евентуалната овулация ще ви насочи дали да потърсите лекарска помощ. Ако овулирате, ще знаете кога точно става това и ще планирате най-добре времето на сексуалните контакти.

Определяне на началото и продължителността на фертилния ви период. Това отново спомага за максимално доброто планиране на сексуалните контакти.

Определяне на края на фертилния ви период. Макар това да не е от съществено значение за постигането на бременност, тази информация ви показва кога навлизате в лутеалната фаза на цикъла, което също е от значение за определяне на степента на вашата фертилност.

Определяне на дължината на лутеалната ви фаза. Това е времето между овулацията и менструацията. В повечето случаи, лутеалната фаза е почти неизменна като дължина и не варира много от цикъл до цикъл. Познаването на дължината на лутеалната фаза ви позволява да определите дали тя е достатъчно дълга, за да поддържа една бременност.

Планиране и предвиждане на вашите цикли. Въпреки, че при всяка жена циклите могат да се различават, записването на фертилните признаци помага до голяма степен да предвидите кога сте най-фертилна, кога е вероятно да настъпи овулация и кога да очаквате следващата менструация. Всеки следващ записан цикъл подобрява степента на информираност и позволява още по-добре да предвидите бъдещите си цикли.

Определяне на дължината на вашите цикли. Тази информация е полезна както за вас, така и за вашия лекар, който вероятно ще ви попита за това.

Планиране на сексуалните контакти или лечението за подобряване на шансовете за зачеване. Когато знаете фертилния си период или момента на овулация, планирането на сексуалните контакти може да доведе до най-добри шансове за зачеване.

Определяне на времето за използване на тестове за овулация. Не всички жени използват такива тестове, но ако го правите, бихте искали да ги използвате най-ефективно, тъй като те са скъпи. Познаването на момента на навлизане във фертилна фаза и информацията от предходните ви цикли ще ви помогне да използвате най-икономично и ефективно тестовете за овулация.

Представяне на ясни, отчетливи и точни данни на вашия лекар. Ако вашият лекар ви е предложил да чертаете графики или ако се е оказало очевидно, че се нуждаете от лекарска помощ при забременяването, лекарят ще оцени вашето старание при воденето на записките. Колкото повече данни имате, толкова по-добре ще може вашият лекар да ги прецени, анализира и направи изводи за евентуалното лечение, ако е необходимо. Ако отидете при лекаря с вече готови графики за няколко предходни цикъла, това ще спести много време на изчакване, което е от особено значение при по-възрастните жени.

Най-добро планиране на времето за тестове и прием на медикаменти. Данните от вашите графики ще помогнат на лекаря да ви предложи най-доброто лечение чрез планиране на времето за прием на медикаменти и за правене на тестове.

Ранно определяне на евентуално настъпила бременност. Вашата графика предлага признаци, които могат да ви подскажат дали сте заченали. Това има значение и за определяне на датата на очакваното раждане. След потвърждаване на бременността, лекарите обикновено определят тази дата въз основа на началната дата на последната менструация. Тази оценка е приблизителна, защото се базира на типичната дължина на цикъла, която може да не е валидна за вас. Ако знаете точната дата на овулацията си, ще можете съвсем точно да предвидите датата на раждане на бъдещото ви дете.

Определяне на времето за ранен тест за бременност. Ако знаете, че вашата менструация наистина “закъснява”, можете да определите дали резултата от теста за бременност е достоверен и надежден. Това помага да се избегне разочарованието от отрицателния тест и излишните вълнения от неясните резултати, както и от фалшиво-положителните резултати при прекалено ранните тестове.

Получаване на информация за хормоналните промени във вашето тяло. Чертаенето на графики премахва загадъчността, която обгражда вашата фертилност. Когато сте наясно, няма никаква загадъчност. Всеки признак е свързан с процесите, управлявани от хормоните в тялото ви. Разпознаването на тези признаци и тяхното значение означава информираност и разбиране.

Контрол върху процеса на забременяването. Записването на вашите признаци за фертилност и разбирането на тяхното значение ви помагат да поемете контрола върху вашите опити за забременяване и да станете активна страна в този процес. Вие сте информирана и вие определяте нещата. Няма нищо за губене, а имате само ползи.

Менструалният цикъл и хормоните

Може би се чудите защо се съсредоточаваме върху хормоните, а не върху това как най-лесно се определят, скицират и интерпретират фертилните знаци. Въпреки, че е възможно без пълно разбиране на ролята на хормоните да се установи какво активизира фертилните признаци и как можем да ги интерпретираме, ролята на хормоните показва как всеки един от фертилните знаци е пряко свързан с хормоналните промени и разкрива целия процес.

Фертилните признаци, независимо дали ги наблюдавате (температура, цервикална слуз, позиция на шийката на матката), или измервате чрез устройства (уринарни тестове за овулация, монитори за фертилност, микроскоп), са свързани с този хормонален процес.

Хормоните дават информация за вашата фертилност, а също така са отговорни за подготовката на тялото ви при настъпване на евентуална бременност. Информацията по-долу показва как се променят нивата на хормоните по време на менструалния цикъл.
Менструалният цикъл се управлява от хормони. Хормоните са биохимични вещества, които се образуват в определени области от тяло и се пренасят посредством кръвообращението, за да изпратят сигнали, активизиращи реакции на други части на тяло. Хормоните, които контролират фертилността, се образуват в хипоталамуса (във вашия мозък); в предния дял на хипофизната жлеза (също в мозъка, разположена под хипоталамуса и свързана с него); яйчниците и надбъбречната жлеза (намираща се над бъбреците). Поредицата от хормонални действия активизира събитията, свързани с менструалния цикъл.

Първото, което се случва в началото на менструалния цикъл, е производството на GnRH (гонадотропин рилийзинг хормон). Този хормон посредством кръвообращението се пренася от хипоталамуса до хипофизата на тласъци, на всеки 60- 90 минути, от менструацията до овулацията. Гонадотропин рилийзинг хормонът подава сигнали към предния дял на хипофизата да секретира FSH (Фоликулостимулиращ хормон) и LH (лутенизиращ хормон).

Фоликулостимулиращият хормон (FSH), както се предполага от името му, стимулира развитието и узряването на фоликулите в яйчниците. Един от тези фоликули ще прерасне в доминантен и ще съдържа яйцеклетката, която ще се освободи по време на овулация. Узряващите фоликули започват да произвеждат естроген.

Естрогенът, произведен от узряващите и в последствие от доминантния фоликул, предизвиква лигавицата на матката (ендометриума) да нарасне и да се удебели, подготвяйки се да приеме оплодената яйцеклетка.

Около седмия ден на цикъла (това е усреднена стойност - може да варира в широки граници) доминантният фоликул нараства. Яйцеклетките в останалите фоликули спират своето развитие и умират, както и фоликулярната обвивка.

Доминантният фоликул предизвиква рязко повишаване на нивото на естрогена (можете да разпознаете този етап от цикъла, наблюдавайки внимателно цервикалната си слуз). Пикът на естрогена е един до два дни преди овулация.

Това повишаване на нивото на естрогена предизвиква освобождаването на LH (лутеинизиращ хормон), който може да се измери чрез уринарни тестове за овулация. LH се пренася посредством кръвообращението до яйчниците, където предизвиква яйчника да освободи ензими, разграждащи обвивката на доминантния фоликул. Това довежда до отделяне на доминантния фоликул, при което яйцеклетката се освобождава във Фалопиевата тръба, където може да бъде оплодена. Това е овулацията. Повишаването на LH е необходимо, за да настъпи овулация. Пикът на лутеинизиращия хормон (най-високата му концентрация) е около 12- 24 часа преди овулация, но започва да се повишава около 36 часа преди нея. Нивото на естрогена спада рязко след овулацията.
След овулацията, доминантният фоликул се трансформира в жълто тяло (corpus luteum) под въздействието на лутенизиращия хормон. Фазата от цикъла след овулацията до началото на следващата менструация се нарича лутеална фаза (ЛФ), през която производството на хормони се направлява от жълтото тяло. То продължава да образува естроген, но най-вече образува прогестерон, който доминира през тази фаза на цикъла.

Прогестеронът, както и естрогенът, е необходим за развитието на ендометриума, за да може оплодената яйцеклетка да се имплантира, така че да може да бъде изхранена. Базалната температура нараства в следствие на повишеното ниво на прогестерона.

Ако яйцеклетката се оплоди, животът на жълтото тяло се удължава посредством наличието на хормона на бременността (човешки хорион гонадотропин) и то продължава да произвежда естроген и прогестерон. С напредването на бременността, тази функция се поема от плацентата.

Ако не настъпи бременност, жълтото тяло престава да функционира, прогестероновите нива падат и започва новия цикъл.

Хормоните и вашите фертилни признаци

Всеки от фертилните признаци, които отразявате и следите на своята графика, кореспондира със съответен хормонален процес и наличието на определени хормони в кръвта ви. Естрогенът и прогестеронът са особено важни - и двата хормона водят до признаци, които могат лесно да се забележат. Естрогенът доминира по време на предовулаторната или фоликулярна фаза, а прогестеронът превзема следовулаторната или лутеална фаза на вашия цикъл, а също така и по време на бременността, ако настъпи зачеване. Вашата цервикална слуз и положението на цервикса са свързани с естрогена, докато базалната ви температура носи информация за нивото на прогестерона. Уринарните тестове за овулация и някои видове устройства за следене на фертилността дават информация за наличието на LH (лутеинизиращ хормон), последният хормон, който достига пик преди овулацията.

Естрогенът и вашите фертилни признаци

Естрогенът фактически се отнася до групата от хормони, които стимулират растежа и подсилването на тъканите. Естроген е нужен за изграждането на маточната лигавица, която да изхранва и поддържа оплодената яйцеклетка. Когато говорим за фертилност и естроген, обикновено информацията се отнася до естрадиол. Този естроген се произвежда в развиващите се яйчникови фоликули и по-късно, в повишаващи се количества, от доминантния фоликул преди да настъпи овулацията.

Хормонът естроген има много роли:

Естрогенът сигнализира отделянето на хормона LH (лутеинизиращ хормон), който е нужен да предизвика овулацията.

Естрогенът е нужен за изграждането на ендометриума (маточната лигавица), така че оплодената яйцеклетка да може да се изхранва и имплантира.

Естрогенът произвежда цервикалната слуз, която е необходима на сперматозоидите да достигнат до маточните тръби, където да бъде оплодена яйцеклетката.

Естрогенът прави шийката на матката мека и отворена, за да могат сперматозоидите да влязат и достигнат до фалопиевите тръби за оплождане.

Някои от признаците на покачване на естрогена, които можете да установите лесно и сами, са наличието, количеството и консистенцията на цервикалната слуз, както и положението и твърдостта на вашия цервикс (маточна шийка). Тези признаци са едни от най-добрите индикатори на вашия фертилен статус. По долу е описано подробно как да ги изследвате и записвате, така че да дават максимална информация за вашата фертилност и времето за планиране на сексуалните контакти.

Естрогенът и цервикалната слуз

Най-лесният начин да разберете за наличието и количеството на естроген (и да направите връзката с вашия фертилен статус) е да изследвате цервикалната си слуз по време на менструалния цикъл. Вашата цервикална слуз е от първичните фертилни признаци. Това малко оглеждане може да ви даде много информация за това, какво се случва с вашата фертилност. Повишаването на естрогена като подготовка на вашето тяло за овулацията кара маточната шийка да произведе слуз, която става все по-влажна и хлъзгава с наближаването на овулацията. Тази слуз се отделя от маточната шийка и се наблюдава във влагалището.

Вашата цервикална слуз се променя през целия цикъл. Нейното наличие и качество се определя от количеството на естроген в кръвта ви. През по-голямата част от цикъла влагалището е доста киселинна среда и дори понякога враждебна към сперматозоидите. Около времето на овулацията тя става по-алкална и предоставя отлични условия на сперматозоидите да преживяват и да се движат по-лесно. През това време цервикалната слуз наподобява семенна течност, белтъкообразна е и позволява на сперматозоидите да преживеят до няколко дни около овулацията, когато жената е най-фертилна.

Както цервикалната слуз може да се различава от цикъл до цикъл, така тя варира и при различните жени, но типичната цервикална слуз изглежда така:

Веднага след менструацията обикновено следва сухо вагинално усещане и има малко или изобщо няма цервикална слуз.
След няколко дни на сухост, нормално е цервикалната слуз да се описва като “лепкава”, но не влажна. Ако този тип цервикална слуз не е враждебна към оцеляването на сперматозоидите, тези дни могат да се приемат като “вероятно фертилни” ако са установени преди овулацията.

След тези “лепкави дни”, жените обикновено забелязват цервикална слуз, която най-добре се описва като “кремообразна”. Тя има вид и консистенция на лосион за тяло. В този момент вагината се чувства мека и това е индикатор за вероятно нарастващата фертилност.

Следва най-фертилната цервикална слуз. Тя изглежда като суров белтък на яйце. Тя е хлъзгава и може да бъде много течна. Вагината се чувства влажна и смазана. Тези дни се разглеждат като най-фертилни. Това е слузта, която е най-приятелска и рецептивна към сперматозоидите. Тя изглежда като еякулат и “харесва” еякулата, както и предоставя идеален транспорт за сперматозоидите.

След овулацията, фертилната слуз “изсъхва” много бързо и вагината остава суха до следващия цикъл. Някои жени забелязват малки количества фертилна слуз след овулацията, защото жълтото тяло произвежда малки количества естроген, но въпреки това, вие не сте фертилна, след като овулацията е потвърдена и отминала.

Естрогенът и връзката му с положението и твърдостта на маточната шийка (цервикса)

Положението на цервикса се разглежда като вероятен или вторичен фертилен признак. Както и цервикалната слуз, така и положението на цервикса кореспондират с наличието и количеството на естроген. В ранните дни на вашия цикъл, по време на менструацията или веднага след нея и преди пика на фертилността, когато нивата на естрогена са още ниски, вашият цервикс е нисък, стегнат и затворен и лесно може да се почувства с пръсти. С увеличаването на фертилността и покачването на естрогена, вашият цервикс се удължава и изправя, става по-мек и по-отворен. Тези цервикални промени правят цервикса по-възприемчив за сперматозоидите и им позволяват да влязат и да достигнат до фалопиевите тръби, където може да бъде оплодена яйцеклетката.

След овулацията, цервиксът отново става по-затворен, стегнат и нисък. Макар че този признак се обсъжда като вариабилен, проверката на цервикалното положение може да донесе полезна информация за състоянието на фертилността и да бъде засечено с други признаци като базалната температура и цервикалната слуз.

Естроген и устройства за отчитане на фертилността

Има разработени няколко вида устройства, които проследяват фертилността по време на цикъла. Много от тези устройства, като микроскопите за слюнка (May be baby, Fertitest) и някои монитори за фертилност, също отчитат на база наличието на естроген във вашето тяло. Микроскопите за слюнка показват увеличен “папратовиден” ефект, когато се повиши естрогенът. Устройствата, които отчитат хормоните в урината, също показват, кога е установено високо ниво на естрогена. Тези устройства са разработени да показват приближаването до настъпващата овулация чрез отчитане наличието и количеството на естроген (а също и на някои от другите хормони). Колкото и да са несъществени, ако можете да изследвате своята цервикална слуз, те могат да допълнят вашите наблюдения. Признаците на фертилност, установени с тези помощни устройства, са второстепенни и могат да бъдат полезни за засичане и потвърждаване на вашите основни признаци.

Изследванията и устройствата, които отчитат повишения естроген, не са в състояние да потвърдят овулацията. Те само показват кога тя наближава и че е възможно да се намирате във фертилна фаза. Тези признаци са много полезни за планиране на сексуалните контакти с цел зачеване. За да разберете с по-голяма достоверност дали е имало овулация, трябва да проследите своята базална температура – признак, който показва увеличаването на прогестерона.

Прогестеронът и вашите признаци за фертилност

Докато естрогенът доминира през първата фаза на вашия цикъл, прогестеронът доминира във втората или лутеалната фаза. Преди овулацията прогестеронът присъства в малки количества. След овулацията, прогестеронът, произвеждан от жълтото тяло, е в по-големи количества.

Прогестеронът играе следните роли:

Прогестеронът прави маточната лигавица мека и рехава, така че ембрионът да може да се имплантира;

Прогестеронът е нужен да се поддържа и задържи бременността;

Прогестеронът води до покачване на базалната температура след овулацията, което може да бъде отчетено с помощта на термометър за базална температура;

Прогестеронът е причината вашата базална температура да остане висока през бременността.

Базална температура и прогестерон

Вашата базална температура е температурата на вашето тяло в покой, измерена сутринта след най-малко 3 часа сън и преди да станете от леглото. Мери се със специални термометри за базална температура, които се продават във всяка аптека.
Преди овулацията базалната температура е относително ниска. След овулацията тя се покачва достатъчно, че да можете да забележите разликата между предовулационните и следовулационните температури, когато те се нанесат на графиката. Типичната графика, която показва установена чрез измерване на базална температура овулация, е двуфазна. Това означава, че тя изобразява по-ниски температури преди овулацията, покачване и след това по-високи температури след овулацията.
Овулацията обикновено настъпва в последния ден на ниските температури.

Вашата базална температура е фертилен признак, който е свързан с хормона прогестерон.
Това е единственият признак, който сигнализира в момент, когато овулацията вече е настъпила, докато всички останали признаци (с изключение на прегледа при акушер-гинеколог) могат да ви подскажат, че овулацията може би ще настъпи скоро.
Преди овулацията има по-малко количество прогестерон във вашето тяло и базалната температура е все още сравнително ниска. След овулацията, когато се увеличи количеството на прогестерон, отделяно от жълтото тяло, температурата започва да се покачва. Покачването на температурата след овулацията е достатъчно, за да може да бъде отчетено от термометър за базална температура и отразено на графиката на базалната температура.

Покачването на базалната температура обикновено е от 0,2 градуса по Целзий, но понякога може да е и 0,1 градуса, в редки случаи и по-малко. Реалните стойности на температурите не са толкова важни, колкото покачването им и наличието на двуфазна графика.

Ако няма бременност, температурата ще остане повишена в продължение на 10 до 16 дни, докато жълтото тяло регресира. Тогава нивата на прогестерона рязко спадат и настъпва новият месечен цикъл. Температурата в този случай обикновено пада, но понякога се случва да има непостоянни или по-високи температури и по време на менструацията.
Докато измервате базалната си температура, можете да си помогнете в предвиждането и потвърждаването на овулацията чрез другите симптоми на фертилността, в частност цервикалната слуз. Наблюдаването на различни фертилни сигнали позволява засечка в случай, че един от тях е компрометиран от странични фактори.

Лутеинизиращия хормон (LH) и вашите фертилни признаци. Уринарни LH тестове за овулация

Лутеинизиращият хормон (LH) е последният хормон, който достига своя пик преди овулацията и е отговорен за спукването на фоликула и отделянето на яйцеклетката при овулацията. Този хормон може да бъде отчетен чрез уринарните тестове за овулация, които използват специална химическа формула, откриваща неговото наличие в урината.

Наличието на повишени количества от този хормон във вашата урина, които се отчитат от уринарните тестове за овулация, обикновено означава, че овулацията ще настъпи в следващите 12-24 часа, но този срок може да варира леко, в зависимост от вашия хормонален профил. Хормонът LH не се отделя изведнъж, по-скоро той се покачва и пада за около 24-48 часа. Покачването на LH обикновено започва рано сутрин, докато спите и е необходимо от 4 до 6 часа след това, за да се появи и в урината. По тази причина, сутрешната урина не дава най-добрите резултати. Често се препоръчва да се тества в ранния следобед Важно е да се следват инструкциите приложени в опаковката на различните марки уринарни тестове, за да могат да се постигнат максимално достоверни резултати.

Лутеинизиращият хормон (LH) е последният хормон, който достига своя пик преди овулацията и по тази причина много жени предпочитат уринарните тестове за овулация, макар че те не могат да потвърдят или прогнозират овулацията прецизно. Вие можете да бъдете във фертилен период и преди вашият уринен тест да покаже положителен резултат и по тази причина е важно да не се осланяте изключително на тестовете за овулация при осъществяването на половите актове с цел бебе и идентифицирането на най-фертилния период. Можете да ги използвате за засечка с останалите фертилни симптоми и да получите допълнителна информация за предстоящата овулация. Те могат да бъдат особено полезни в случаите на съмнителни графики, нередовни цикли и неколкократно установяване на фертилна цервикална слуз преди овулацията.

Вече знаете ролята на хормоните в дирижирането на събитията от вашия фертилен цикъл. Когато изследвате внимателно своите фертилни признаци, ще установите какво означават те за вашия фертилен статус.

Как да наблюдавате и записвате фертилните си признаци?

Вашите фертилни признаци
Вашите първични фертилни признаци са цервикалната слуз и базалната температура. Това са съществените неща, които трябва да проверявате, когато изработвате графика на вашата фертилност. Други фертилни признаци, които могат да “дадат светлина” относно фертилния ви статус, са позицията на маточната шийка, уринарни тестовете за овулация, микроскопи, фертилни монитори. Изброените се считат за второстепенни фертилни признаци и са полезни за проверка на първичните. Други лични наблюдения върху собственото ви тяло в продължение на няколко цикъла могат да доведат до вашето самоопознаване.

Цервикалната слуз

Цервикалната слуз се произвежда от шийката на матката при наближаването на овулацията под действието на повишения естроген. Тя изтича от шийката във влагалището, където лесно може да бъде забелязана и наблюдавана. Цервикалната слуз се променя по време на цикъла – с наближаването на овулацията тя става по-прозрачна и разтеглива. Наблюдаването и отбелязването на тези промени ще ви помогне по-добре да планирате сексуалните си контакти и да разпознавате фертилните си дни.

При най-често срещаният случай, цервикалната слуз след менструацията е суха (т.е. няма такава), след това става лепкава, кремообразна, водниста и с наближаването на овулацията заприличва на суров белтък на яйце.

В един и същи ден може да забележите няколко вида цервикална слуз. Винаги отбелязвайте най-фертилния тип, за да бъдете сигурни, че няма да пропуснете потенциално фертилен ден.

Как да проверявате цервикалната слуз външно?

Избягвайте проверяването й точно преди или след секс, тъй като възбудата или спермата могат да ви объркат. Най-добрият начин да проверявате цервикалната си слуз е да я наблюдавате, когато отидете до тоалетна. След като се избършете, избършете се отново и вижте дали има нещо по тоалетната хартия. Това скоро ще ви стане навик и ще забележите, че го правите всеки път, когато отидете до тоалетната. Можете да го правите като използвате чисти пръсти, а също да видите цервикална слуз по бельото си.

Какво да наблюдаваме при проверката на цервикалната слуз?

Как усещате вагината си – мокра или суха?

Има ли някаква слуз по тоалетната хартия?

Как изглежда?

Какъв цвят е?

Каква е консистенцията й?

Какво е количеството?

Какво усещате, когато я пипнете?

Можете ли да я разтеглите между палеца и показалеца си?

Ако не можете да забележите цервикална слуз по тоалетната хартия опитайте се да свивате и отпускате мускулите на влагалището си – това помага тя да се “избута” навън. (Избягвайте да правите това точно след секс, тъй като така можете да избутате спермата далеч от маточната шийка, а нали това е мястото, където искаме да бъде). Упражненията и движението на червата също изтласква цервикалната слуз към вагиналния отвор и така прави наблюдението по-лесно. Може да откриете, че най-доброто време за наблюдаване на цервикалната слуз е след раздвижване на червата. Ако все още имате проблеми с проверката на цервикалната слуз външно, може да опитате вътрешно. Това може да ви бъде полезно, ако нивото на естроген е понижено поради кърмене, навлизане в менопаузата или ако цервикалната слуз е малко. Ако можете лесно да проверявате цервикалната слуз външно, най-добре е да го правите така постоянно и да не я проверявате вътрешно изобщо. При всички аспекти на изработването на фертилна графика е нужно постоянството.

Проверяване на цервикалната слуз вътрешно

При проверката на цервикалната слуз вътрешно е по-различен само начинът на “събиране”. Иначе следвайте същите стъпки при наблюдението й, както при външна проверка. За да съберете цервикална слуз вътрешно, следвайте тези стъпки:

1. Вкарайте два пръста във влагалището си и достигнете шийката на матката.
2. Поставете пръстите един срещу друг.
3. Стиснете леко шийката.
4. Съберете цервикалната слуз, придвижвайки пръстите си към отвора на шийката.
5. Извадете пръстите си и ги разтворете бавно.
6. Отбележете каква е цервикалната слуз както при външно проверяване.

Как да отбелязвате цервикалната си слуз?

Независимо по какъв начин сте я забелязали (с ръка, на тоалетната хартия, върху бельото или вътрешно, ако е необходимо), начинът за отбелязването й е един и същ. Винаги отбелязвайте най-фертилната си цервикална слуз, дори и да сте забелязали повече от един вид през деня или дори, ако е била малко количество. Правете го, за да не пропуснете потенциален фертилен ден и за да имате представа как се променя цервикалната ви слуз всеки цикъл.

По-долу са изброени видовете цервикална слуз. Не всяка жена забелязва всичките видове. Отбелязвайте само тези, които наблюдавате при вас. Също може да забележите такава, която не съответства идеално на дадена категория. В този случай я отбележете като такава, спадаща към по-фертилния вид. Например, ако забележите цервикална слуз, която е нещо между кремообразна и белтъкообразна, отбележете я като белтъкообразна. Също, ако забележите двата вида в един и същи ден, отбележете я като белтъкообразна.

Суха: Отбележете цервикалната си слуз като “суха”, ако изобщо не забележите такава, ако няма такава по бельото ви и ако усещате вагината си суха. “Сухите дни” са след края на менструацията ви и след овулацията. Отбележете “суха”, ако не можете да съберете или видите никаква цервикална слуз, дори и ако усещате влагалището си леко влажно.

Лепкава: Отбележете цервикалната си слуз като такава, ако тя прилича на лепило, гъста е и не се разтяга. Може да бъде жълтеникава или бяла на цвят, но също така е възможно и да е прозрачна. Можете да забележите или да не забележите такъв тип цервикална слуз преди и след овулацията си.

Кремообразна: Отбележете я като такава, ако прилича на лосион за ръце, ако е бяла или жълтеникава на цвят, може и прозрачна, прилича на мляко или крем, майонеза или разтвор от вода и брашно. Може да се разтяга леко, но не много и лесно се “разкъсва”.

Водниста: когато цервикалната ви слуз е чиста и прилича на вода. Може също да се разтяга. Тази цервикална слуз е фертилна и може да е вашата най-фертилна, ако не забележите белтъкообразна такава. Тя може да се появи точно преди белтъкообразната или пък да не се появи изобщо.

Белтъкообразна е най-фертилният вид цервикална слуз. Отбележете я като такава, ако изглежда като суров белтък на яйце, силно разтеглива, прозрачна. Може да бъде също прозрачна с бели или червени оттенъци. Прилича на сперма (и има доста сходни физически свойства като нея и спомага на сперматозоидите да се придвижват). Би трябвало да можете да я разтегнете между палеца и показалеца си без проблем.

Зацапване: oтбележете такова, ако имате някакви розови или тъмно червени/кафяви петна по бельото си или при избърсване след тоалетна. Ако няма нужда от превръзка или тампон, отбележете “зацапване” вместо “менструация”. Може да забележите такова зацапване преди или след менструацията си, около овулацията или около времето за имплантиране, ако сте заченали. Не започвайте нова графика, докато не получите червено течение – менструацията.

Mенструация: Когато отбелязвате “менструация” имате възможност за избор между слаба, нормална и обилна. Винаги започвайте нова графика в първия ден от менструацията. Това е денят с червено течение, което изисква поставянето на дамска превръзка или тампон. Това 1-ви ден от цикъла.

Фактори, които могат да повлияят на особеностите на цервикалната слуз

Някои фактори могат да повлияят на количеството и качеството на цервикалната слуз и по този начин да повлияят на интерпретацията на вашата графика. Някои са хормонални, други са свързани с начина ви на живот или лекарства.
В повечето случаи ефектът от тях не е достатъчен, за да затрудни значително изработването на графиката на фертилността или да изопачи анализа й така, че да се променят резултатите. Въпреки това следните фактори могат да окажат влияние на цервикалната слуз и трябва да се отбелязват:

лекарства като антихистамини и диуретици;

хормонални препарати като Клостилбегит (попитайте лекаря си);

успокоителни;

антибиотици;

медикаменти, подпомагащи отхрачването (допитайте се до лекар преди да ги използвате, за да увеличите количеството цервикална слуз);

билки (допитайте се до лекаря, ако се опитвате да забременеете);

витамини;

вагинална инфекция или болести, предавани по полов път (посъветвайте се с лекаря си, ако имате съмнения);

болест;

вагинални промивки (не се препоръчват, освен ако не са назначени от лекар);

наднормено тегло (може да повиши количеството на цервикалната слуз);

слуз, отделяна при възбуда (може да бъде объркана с белтъкообразна);

останала след секс сперма (може да бъде объркана с белтъкообразна);

лубриканти (не се препоръчват при опити за забременяване, тъй като убиват сперматозоидите);

кърмене;

намалена функция на яйчниците;

след спиране на противозачатъчни.

Ако нещо относно цервикалната ви слуз ви притеснява (има миризма, причинява ви дискомфорт или сърбежи, или кървите, когато не трябва), обърнете се към лекаря си.

Планиране на сексуалните контакти и цервикалната слуз

Цервикалната слуз е може би най-добрият знак, показващ кога да имате полов контакт с цел забременяване, тъй като е знак, че овулацията наближава. Шансовете за зачеване са най-големи, ако сте правили секс точно преди овулацията. Трябва да правите секс през ден или на всеки 36 часа от момента, в който сте забелязали фертилна цервикална слуз или дори преди това, ако не сте забелязали такава поне няколко дена преди овулацията. Ако знаете или предполагате деня, в който ще овулирате, въз основа на ваши предишни графики на базалната температура или чрез уринарни тестове за овулация, променете схемата за полови контакти на всеки ден от деня преди овулацията до деня, в който тя ще бъде потвърдена от няколко по-високи температури.

Многократна белтъкообразна цервикална слуз

Ако забележите многократно белтъкообразна цервикална слуз, а нямате ясно повишение на температурата това най-вероятно означава, че имате ановулаторен цикъл. Може да имате фертилоподобна цервикална слуз, но все пак да не овулирате. Ако наблюдавате това през няколко цикъла, трябва да се допитате до лекаря си защо не овулирате. Ако забележите многократно белтъкообразна цервикална слуз и повишаване на температурата, тогава овулацията ви вероятно е закъсняла по някакви външни причини. Тук може да се касае за някой от факторите, влияещи на цервикалната слуз (изброени по-горе). За всеки случай правете секс през ден всеки път щом забележите белтъкообразна цервикална слуз, за да не пропуснете своята възможност за зачеване.

Липса на белтъкообразна цервикална слуз

Ако не забележите фертилна цервикална слуз, обърнете внимание на това как я проверявате, особено ако сте начинаещ в изработването на графики. Вижте напътствията по-горе. Ако сте сигурни, че я проверявате правилно, следващото нещо, което трябва да направите, е да установите дали овулирате като проверите дали имате ясно изразено покачване на температурата. Липсата на цервикална слуз заедно с липса на температурен скок, или непостоянни температури, може да показва, че не овулирате. Ако не овулирате няколко цикъла подред, трябва да се обърнете към лекаря си. Ако овулирате, тогава произвеждането на цервикална слуз може да е повлияно от факторите, изброени по-горе. Може да пожелаете да проверявате цервикалната си слуз вътрешно. Ще пожелаете също да разберете как изглежда вашата най-фертилна цервикална слуз и да я считате за белтъкообразна. Важно е да имате полов контакт възможно най-близо до овулацията, тъй като сперматозоидите на партньора ви няма да могат да издържат, очаквайки отделянето на яйцеклетката.

Фертилна цервикална слуз след овулацията

Възможно е отделянето на такава цервикална слуз след овулация, заради жълтото тяло. Макар че неговата функция е производството на прогестерон, то произвежда и малки количества естроген и заради това може да забележите цервикална слуз. Ако графиката ви не показва ясно, че сте овулирали, не спирайте с половите контакти. Ако температурите ви показват ясно, че вече сте овулирали, вие най-вероятно вече не сте фертилна. Не е необичайно да се обърка спермата с белтъкообразна или водниста цервикална слуз.

Цервикалната слуз и спермата

Ако забележите, че имате повече “воднисти” или “белтъкообразни” дни, отколкото очаквате и те обикновено са след дни или нощи на полов контакт, тогава може би бъркате семенната течност със цервикалната слуз. Те доста си приличат, но ще откриете, че фертилната цервикална слуз (белтъкообразната) е прозрачна, разтеглива и лъскава. Ще успеете да я разтеглите няколко сантиметра без да се разкъса. Спермата може да бъде по-бяла и ще се разкъса. Ако се колебаете, а се намирате във фертилния си период, винаги отбелязвайте белтъкообразна цервикална слуз (дори и да не е ясно дали не е сперма), за да не пропуснете потенциално фертилен ден.

Базалната температура

Вашата базална температура - температурата на тялото в покой - е критикуван фертилен признак, защото той е единственият, който ви показва, че сте овулирали, след като овулацията вече е приключила. Той също може да ви помогне да разберете (доколкото точно които сте записали стойностите на температурата) кога точно е настъпила овулацията. Всички останали фертилни признаци показват наближаващата овулация. Графиките на базалната температура могат да покажат също и колко е дълга лутеалната фаза и вие ще знаете кога да направите тест за бременност, ако има такава вероятност, а също могат и да дадат информация дали лутеалната фаза е достатъчно дълга, за да позволи настъпването на бременността. Най-добре е да се използват методът на цервикалната слуз и другите признаци на фертилността в комбинация с графиките на базалната температура.

Данните за цервикалната слуз заедно с графиката на базалната температура предлагат отлични възможности да се определи фертилния статус. След овулацията, жълтото тяло (останките от спукания фоликул, от който се е отделила яйцеклетката при овулацията) произвежда прогестерон. Прогестеронът предизвиква покачване на базалната температура, което е установимо, когато се мери с помощта на специален термометър рано сутринта преди да станете от леглото.

Как да мерим и отбелязваме своята базална температура?

Важно е да се използва специален термометър за базалната температура. Дигиталните термометри също са ефективни.
Дигиталният термометър за базална температура отчита бързо резултат, издава сигнал, когато е достигнал температурата, запомня последната температура и лесно се разчита. Това е важно, когато е замъглен погледа рано сутрин. Добре е да я запишете на тетрадка до леглото си доколкото е възможно най-бързо. Най-добре е да си установите навик къде ще записвате своите данни всеки ден за да не пропуснете или забравите. Липсващи данни за температурата могат да изкривят интерпретацията на вашата графика. Записвайте информацията за температурата си в градуси по Целзий.

Някои основни правила за измерването на базалната температура

Вашите данни за базалната температура ще бъдат много по-надеждни ако спазвате следните указния, а неспазването им може да направи вашата графика трудна за разчитане и анализиране. Важно е да използвате специален термометър за измерване на базалната температура и да я мерите рано сутрин веднага след събуждане. Разбираме, че все пак това са идеализирани условия, които рядко могат да се спазят в нашето ежедневие. Но колкото по-близко сте до тях, толкова по-прецизно и лесно можете да анализирате и интерпретирате графиката си след това.

Мерете температурата си преди ставане от леглото сутрин, защото всички движения могат да доведат до покачване!

Ако използвате живачен термометър, изтръскайте го още от вечерта

Мерете температурата си всяка сутрин по едно и също време!

Мерете температурата си след най-малко 3 часа непрекъснат сън!

Поставяйте термометъра си на достъпно място от леглото за да не ви се налага да ставате преди измерването на температурата!

Използвайте, ако е възможно, един и същ термометър в рамките на един и същи цикъл! Ако случайно се наложи смяна, отбележете го като забележка на своята графика.

Пазете си резервен термометър, в случай че вашия се повреди!

Температурата може да се мери ректално, орално или вагинално, но трябва винаги да се мери на едно и също място, защото е възможно да се различават стойностите на различните места. Някои жени предпочитат да мерят температурата си орално, докато други получават най-добро интерпретиране на резултатите си чрез ректално или вагинално измерване.

Записвайте температурата си възможно най-скоро след измерването. Има много термометри, които пазят последния резултат до следващото измерване. Ако имате друга работа или искате да останете още в леглото можете да я запишете и по-късно, но ние препоръчваме навременно записване с цел да се избегне забравяне или пропускане.

Ако използвате електрическо одеало или възглавничка – поставяйте го в едно и също положение през целия цикъл. Отбелязвайте със забележка неговото използване.

Мерете температурата преди всякакво друго действие – включително ядене, пиене, отиване до банята. Ако има обстоятелства, които не ви позволяват това, измерете я възможно най-бързо след това и отбележете с бележка в данните за съответния ден.

Ако има обстоятелства – временни или постоянни, които възпрепятстват спазването на тези указния, продължавайте да мерите температурата, като се стремите да се доближавате максимално близко до тях. Отбелязвайте с бележки специалните обстоятелства.

Въвеждайте измерената температура ежедневно в клетката за измерена температура за съответния ден.

Фактори, които могат да повлияят на базалната температура

Както е върху цервикалната слуз, със сигурност има фактори, които могат да окажат влияние и върху вашата базална температура. Те трябва да бъдат отбелязвани в полето забележки за всекидневната информация, която се въвежда в календара. Ако тези фактори се появяват сравнително рядко, няма опасност те да компрометират графиката и нейния анализ.

Следните фактори могат да повлияят на стойностите на базалната температура:

треска;

болест или инфекция (дори, когато не са довели до треска);

простуда, зачервено гърло;

лекарства;

алкохол (особено в по-голямо количество). Ако предната вечер е консумирано е важно да се отбележи в информацията за деня;

пушене (ако пушите е добре да преустановите с този навик, когато решите да планирате бременност);

емоционален стрес и напрежение;

физически стрес и преумора;

силни вълнения;

разстройства на съня (безсъние, нощно събуждане, неспокоен сън);

промени във времето за събуждане;

промени на часовата зона поради пътуване;

пътуване;

промяна на климата;

използване на електрическо одеало (възглавница);

промяна на стайната температура;

прекъсване на противозачатъчните хапчета;

кърмене.

Ако не можете да се свържете с календара в определен ден, запишете резултатите си на лист хартия, докато имате достъп до сайта.

Повече за базалната температура

Различно време на събуждане

Една или две стойности на температурата, отчетени в различно от обичайното време в рамките на един цикъл, няма да окажат толкова голямо влияние на вашата графика, особено ако не са достатъчно близо до овулационния период. Обаче, повече от две измервания, направени в различно време, могат да повлияят неблагоприятно върху интерпретацията на вашата графика. Би било полезно да настроите будилник, който да ви буди винаги в един и същ час за да премерите температурата си. Ако партньорът ви става винаги по едно и също време, можете да го помолите да ви събуди, докато измерите температурата си. Ако използвате дигитален термометър, той ще съхрани температурата и като се събудите ще я запишете и въведете в календара.

Нощно събуждане

Ако трябва да ставате през нощта и това няма как да се избегне, като например грижа за малко дете, ако трябва да ползвате банята и т. н., изберете времето за измерване така, че преди това да ви се е насъбрал най-дълъг непрекъснат сън. Например, ако детето става винаги в 6 часа сутринта, мерете температурата си по това време, дори и след това да смятате да продължите да спите. Избягвайте да мерите температура посред нощ, освен ако сте сигурни, че винаги ще се събудите точно по едно и също време през нощта. Температурите, измерени сутрин, показват по-изчистена двуфазна линия и овулацията е по-предсказуема.

Многократно мерене на температурата

Измерването на температурата повече от веднъж на ден може да причини ненужно объркване. Ние препоръчваме изрично да измервате своята температура само по веднъж на ден. Ако се събудите посред нощ или по-рано от обичайното време за ставане и знаете, че ще продължите да спите, задръжте желанието да си премерите температурата. Ако вие премерите своята температура два (или повече) пъти, тогава изберете температурата, премерена по-близо до часа, в който обикновено мерите. Единствената причина да измерите температурата при по-рано събуждане е, ако не сте сигурни, че ще можете да заспите отново. Ако не можете да заспите, изберете температурата измерена веднага след събуждането си.

Работа на смени

Не е невъзможно да мерите своята базална температура, ако работите на смени, но трябва да бъдете доста по-внимателни. Мерете температурата веднага, когато се събудите от най-продължителния сън. Бъдете възможно най-старателни и последователни. В почивните дни мерете температурата, когато най-добре сте си починали, независимо, че е по друго време на денонощието. Отбелязвайте в бележника на календара часа на измерване на температурата. Можете да измервате температурата си и следобед, ако това е времето, преди което сте имали най-продължителния за денонощието сън. Не е правилно да мерите температура, когато сте вече будни и физически активни.

Пътуване

Ако пътувате в диапазона на своята часова зона, просто продължавайте да мерите температурата си по същото време. Може да забележите лека флуктуация, ако климатът е доста по-топъл или по-студен, но това не би трябвало да окаже значително влияние на вашата графика. Отбелязвайте със забележки дните, през които сте пътували, за да може по-лесно да анализирате и интерпретирате своята графика.

Ако пътувате през различни часови зони, объркването се ограничава обикновено до два дни – деня преди пътуването и деня след него. Продължавайте да мерите температурата си по същото време, като спазвате локалното време. Ако сте пътували по време, което не е много близко до деня на овулацията ви няма да има никакви проблеми да разчетете правилно своята графика. Ако специални обстоятелства оказват силно влияние на базалната температура, до степен, при която на нея не може да се разчита, обърнете внимание на останалите признаци на фертилността.

Непостоянни температури

Ако температурата ви е доста непостоянна и променлива, първото нещо, което трябва да направите, е да прочетете указанията за измерване на базалната температура дали я мерите правилно, в един и същи час и със подходящ за целта термометър. Ако въпреки това имате променливи температури, трябва да потърсите и установите кое би могло да е причината за това. Може да обмислите смяна на термометъра или смяна на батерията му. Ако имате няколко цикъла с вариращи температури, въпреки мерките, които сте взели, най-доброто решение